| Произношение | изрешетя́ |
| Начальная форма | изрешети́ть |
| Транзитивность | переходное |
| Вид | совершенный |
| Время | прошедшее |
| Возвратность | невозвратное |
из — приставка,
решет — корень,
я — суффикс.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | изрешети́ть |
| Прич. страд. прош. | изрешече́нный |
| Прич. кр. страд. прош. | изрешече́н |
| Прич. действ. прош. | изрешети́вший |
| Дееприч. прош. | изрешетя́изрешети́визрешети́вши |