| Произношение | изра́нить |
| Начальная форма | изра́нить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
из — приставка,
ран — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | изра́нить |
| Прич. страд. прош. | изра́ненный |
| Прич. кр. страд. прош. | изра́нен |
| Прич. действ. прош. | изра́нивший |
| Дееприч. прош. | изра́няизра́нивизра́нивши |