| Произношение | зиккура́т |
| Начальная форма | зиккура́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | зиккура́т | зиккура́т |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | зиккура́т | зиккура́ты |
| Рд. | зиккура́та | зиккура́тов |
| Дт. | зиккура́ту | зиккура́там |
| Вн. | зиккура́т | зиккура́ты |
| Тв. | зиккура́том | зиккура́тами |
| Пр. | зиккура́те | зиккура́тах |
зиккур — корень,
ат — суффикс,
ø — нулевое окончание.