| Произношение | зая́корить |
| Начальная форма | зая́корить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | зая́корю | зая́корил | |
| жен. р. | зая́корила | |||
| Ты | муж. р. | зая́коришь | зая́корил | зая́кори |
| жен. р. | зая́корила | |||
| Он | зая́корит | зая́корил | ||
| Она | зая́корила | |||
| Оно | зая́корило | |||
| Мы | зая́корим | зая́корили | ||
| Вы | зая́корите | зая́корили | зая́корите | |
| Они | зая́корят | зая́корили | ||
з — корень,
а — приставка,
якор — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | зая́корить |
| Прич. страд. прош. | зая́коренный |
| Прич. кр. страд. прош. | зая́корен |
| Прич. действ. прош. | зая́коривший |
| Дееприч. прош. | зая́корязая́коривзая́коривши |