| Произношение | зафырча́ть |
| Начальная форма | зафырча́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | непереходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | зафырчу́ | зафырча́л | |
| жен. р. | зафырча́ла | |||
| Ты | муж. р. | зафырчи́шь | зафырча́л | зафырчи́ |
| жен. р. | зафырча́ла | |||
| Он | зафырчи́т | зафырча́л | ||
| Она | зафырча́ла | |||
| Оно | зафырча́ло | |||
| Мы | зафырчи́м | зафырча́ли | ||
| Вы | зафырчи́те | зафырча́ли | зафырчи́те | |
| Они | зафырча́т | зафырча́ли | ||
за — приставка,
фыр — корень,
ч — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | зафырча́ть |
| Прич. действ. прош. | зафырча́вший |
| Дееприч. прош. | зафырча́зафырча́взафырча́вши |