| Произношение | зафорси́те |
| Начальная форма | зафорси́ть |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | непереходный |
| Вид | совершенный |
| Число | множественное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| Варианты | зафорси́те | зафорси́те |
| Наклонение | повелительное | изъявительное |
| Время | будущее | |
| Лицо | 2-e лицо |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | зафоршу́ | зафорси́л | |
| жен. р. | зафорси́ла | |||
| Ты | муж. р. | зафорси́шь | зафорси́л | зафорси́ |
| жен. р. | зафорси́ла | |||
| Он | зафорси́т | зафорси́л | ||
| Она | зафорси́ла | |||
| Оно | зафорси́ло | |||
| Мы | зафорси́м | зафорси́ли | ||
| Вы | зафорси́те | зафорси́ли | зафорси́те | |
| Они | зафорся́т | зафорси́ли | ||
за — приставка,
форс — корень,
ите — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | зафорси́ть |
| Прич. действ. прош. | зафорси́вший |
| Дееприч. прош. | зафорся́зафорси́взафорси́вши |