| Произношение | заточи́ть |
| Начальная форма | заточи́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
за — приставка,
точ — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | заточи́ть |
| Прич. страд. прош. | зато́ченный |
| Прич. кр. страд. прош. | зато́чен |
| Прич. действ. прош. | заточи́вший |
| Дееприч. прош. | заточа́заточи́взаточи́вши |
| Произношение | заточи́ть |
| Начальная форма | заточи́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
за — приставка,
точ — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | заточи́ть |
| Прич. страд. прош. | заточе́нный |
| Прич. кр. страд. прош. | заточе́н |
| Прич. действ. прош. | заточи́вший |
| Дееприч. прош. | заточа́заточи́взаточи́вши |