| Произношение | зарю́мить |
| Начальная форма | зарю́мить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | непереходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
за — приставка,
рюм — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | зарю́мить |
| Прич. действ. прош. | зарю́мивший |
| Дееприч. прош. | зарю́мязарю́мивзарю́мивши |