| Произношение | зави́стник |
| Начальная форма | зави́стник |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | именительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | зави́стник | зави́стники |
| Рд. | зави́стника | зави́стников |
| Дт. | зави́стнику | зави́стникам |
| Вн. | зави́стника | зави́стников |
| Тв. | зави́стником | зави́стниками |
| Пр. | зави́стнике | зави́стниках |
завист — корень,
ник — суффикс,
ø — нулевое окончание.