| Произношение | далмати́на |
| Начальная форма | далмати́н |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | далмати́на | далмати́на |
| Падеж | родительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | далмати́н | далмати́ны |
| Рд. | далмати́на | далмати́нов |
| Дт. | далмати́ну | далмати́нам |
| Вн. | далмати́на | далмати́нов |
| Тв. | далмати́ном | далмати́нами |
| Пр. | далмати́не | далмати́нах |
далмат — корень,
ин — суффикс,
а — окончание.