Морфологический разбор слова «далмати́на»

далмати́на
имя существительное

Произношение
далмати́на
Начальная формадалмати́н
Типнарицательное
Одушевленностьодушевлённое
Склонение2-e склонение
Родмужской
Числоединственное
Вариантыдалмати́надалмати́на
Падежродительныйвинительный

Морфемный разбор (по составу) существительного «далмати́на»

далматина

далмат — корень,

ин — суффикс,

а — окончание.