| Произношение | возмечта́ть |
| Начальная форма | возмечта́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | непереходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | возмечта́ю | возмечта́л | |
| жен. р. | возмечта́ла | |||
| Ты | муж. р. | возмечта́ешь | возмечта́л | возмечта́й |
| жен. р. | возмечта́ла | |||
| Он | возмечта́ет | возмечта́л | ||
| Она | возмечта́ла | |||
| Оно | возмечта́ло | |||
| Мы | возмечта́ем | возмечта́ли | ||
| Вы | возмечта́ете | возмечта́ли | возмечта́йте | |
| Они | возмечта́ют | возмечта́ли | ||
воз — приставка,
мечт — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | возмечта́ть |
| Прич. действ. прош. | возмечта́вший |
| Дееприч. прош. | возмечта́ввозмечта́вши |