| Произношение | воззва́ть |
| Начальная форма | воззва́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | лабильный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
воз — приставка,
зв — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | воззва́ть |
| Прич. страд. прош. | во́ззванный |
| Прич. кр. страд. прош. | во́ззван |
| Прич. действ. прош. | воззва́вший |
| Дееприч. прош. | воззва́ввоззва́вши |