| Произношение | везуви́т |
| Начальная форма | везуви́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | везуви́т | везуви́т |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | везуви́т | везуви́ты |
| Рд. | везуви́та | везуви́тов |
| Дт. | везуви́ту | везуви́там |
| Вн. | везуви́т | везуви́ты |
| Тв. | везуви́том | везуви́тами |
| Пр. | везуви́те | везуви́тах |
вез — корень,
ув — суффикс,
ит — суффикс,
ø — нулевое окончание.