| Произношение | аффиде́вит |
| Начальная форма | аффиде́вит |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | аффиде́вит | аффиде́вит |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | аффиде́вит | аффиде́виты |
| Рд. | аффиде́вита | аффиде́витов |
| Дт. | аффиде́виту | аффиде́витам |
| Вн. | аффиде́вит | аффиде́виты |
| Тв. | аффиде́витом | аффиде́витами |
| Пр. | аффиде́вите | аффиде́витах |
аффидевит — корень,
ø — нулевое окончание.