| Произношение | асфальти́т |
| Начальная форма | асфальти́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | асфальти́т | асфальти́т |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | асфальти́т | асфальти́ты |
| Рд. | асфальти́та | асфальти́тов |
| Дт. | асфальти́ту | асфальти́там |
| Вн. | асфальти́т | асфальти́ты |
| Тв. | асфальти́том | асфальти́тами |
| Пр. | асфальти́те | асфальти́тах |
асфальт — корень,
ит — суффикс,
ø — нулевое окончание.