| Произношение | араукари́т |
| Начальная форма | араукари́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | араукари́т | араукари́т |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | араукари́т | араукари́ты |
| Рд. | араукари́та | араукари́тов |
| Дт. | араукари́ту | араукари́там |
| Вн. | араукари́т | араукари́ты |
| Тв. | араукари́том | араукари́тами |
| Пр. | араукари́те | араукари́тах |
араукар — корень,
ит — суффикс,
ø — нулевое окончание.