| Произношение | апендю́к |
| Начальная форма | апендю́к |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | апендю́к | апендю́к |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | апендю́к | апендюки́ |
| Рд. | апендюка́ | апендюко́в |
| Дт. | апендюку́ | апендюка́м |
| Вн. | апендю́к | апендюки́ |
| Тв. | апендюко́м | апендюка́ми |
| Пр. | апендюке́ | апендюка́х |
апендюк — корень,
ø — нулевое окончание.