| Произношение | акцентова́ть |
| Начальная форма | акцентова́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | двувидовой |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | акценту́ю | акценту́ю | акцентова́л | |
| жен. р. | акцентова́ла | ||||
| Ты | муж. р. | акценту́ешь | акценту́ешь | акцентова́л | акценту́й |
| жен. р. | акцентова́ла | ||||
| Он | акценту́ет | акценту́ет | акцентова́л | ||
| Она | акцентова́ла | ||||
| Оно | акцентова́ло | ||||
| Мы | акценту́ем | акценту́ем | акцентова́ли | ||
| Вы | акценту́ете | акценту́ете | акцентова́ли | акценту́йте | |
| Они | акценту́ют | акценту́ют | акцентова́ли | ||
акцент — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | акцентова́ть |
| Прич. страд. прош. | акценто́ванный |
| Прич. кр. страд. прош. | акценто́ван |
| Прич. страд. наст. | акценту́емый |
| Прич. кр. страд. наст. | акценту́ем |
| Прич. действ. прош. | акцентова́вший |
| Прич. действ. наст. | акценту́ющий |
| Дееприч. прош. | акцентова́в |
| Дееприч. наст. | акценту́я |