| Произношение | аккредито́ванном |
| Начальная форма | аккредито́ванный |
| Форма | полное |
| Залог | страдательное |
| Транзитивность | переходное |
| Вид | двувидовой |
| Время | прошедшее |
| Число | единственное |
| Падеж | предложный |
| Возвратность | невозвратное |
| Варианты | аккредито́ванном | аккредито́ванном |
| Род | мужской | средний |
аккредит — корень,
ова — суффикс,
нн — суффикс,
ом — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | аккредитова́ть |
| Прич. страд. прош. | аккредито́ванный |
| Прич. кр. страд. прош. | аккредито́ван |
| Прич. страд. наст. | аккредиту́емый |
| Прич. кр. страд. наст. | аккредиту́ем |
| Прич. действ. прош. | аккредитова́вший |
| Прич. действ. наст. | аккредиту́ющий |
| Дееприч. прош. | аккредитова́в |
| Дееприч. наст. | аккредиту́я |