| Произношение | эпита́фия |
| Начальная форма | эпита́фия |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 1-e склонение, на -ия |
| Род | женский |
| Число | единственное |
| Падеж | именительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | эпита́фия | эпита́фии |
| Рд. | эпита́фии | эпита́фий |
| Дт. | эпита́фии | эпита́фиям |
| Вн. | эпита́фию | эпита́фии |
| Тв. | эпита́фией | эпита́фиями |
| Пр. | эпита́фии | эпита́фиях |
эпитафи — корень,
я — окончание.