| Произношение | хаба́рник |
| Начальная форма | хаба́рник |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | именительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | хаба́рник | хаба́рники |
| Рд. | хаба́рника | хаба́рников |
| Дт. | хаба́рнику | хаба́рникам |
| Вн. | хаба́рника | хаба́рников |
| Тв. | хаба́рником | хаба́рниками |
| Пр. | хаба́рнике | хаба́рниках |
хабар — корень,
ник — суффикс,
ø — нулевое окончание.