| Произношение | ухора́нивать |
| Начальная форма | ухора́нивать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | ухора́ниваю | ухора́нивал | |
| жен. р. | ухора́нивала | |||
| Ты | муж. р. | ухора́ниваешь | ухора́нивал | ухора́нивай |
| жен. р. | ухора́нивала | |||
| Он | ухора́нивает | ухора́нивал | ||
| Она | ухора́нивала | |||
| Оно | ухора́нивало | |||
| Мы | ухора́ниваем | ухора́нивали | ||
| Вы | ухора́ниваете | ухора́нивали | ухора́нивайте | |
| Они | ухора́нивают | ухора́нивали | ||
у — приставка,
хоран — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | ухора́нивать |
| Прич. страд. наст. | ухора́ниваемый |
| Прич. кр. страд. наст. | ухора́ниваем |
| Прич. действ. прош. | ухора́нивавший |
| Прич. действ. наст. | ухора́нивающий |
| Дееприч. наст. | ухора́нивая |