| Произношение | тулу́пник |
| Начальная форма | тулу́пник |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | именительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | тулу́пник | тулу́пники |
| Рд. | тулу́пника | тулу́пников |
| Дт. | тулу́пнику | тулу́пникам |
| Вн. | тулу́пника | тулу́пников |
| Тв. | тулу́пником | тулу́пниками |
| Пр. | тулу́пнике | тулу́пниках |
тулуп — корень,
ник — суффикс,
ø — нулевое окончание.