Произношение | тезавра́тор |
Начальная форма | тезавратор |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | тезавратор | тезавраторы |
Рд. | тезавратора | тезавраторов |
Дт. | тезавратору | тезавраторам |
Вн. | тезавратора | тезавраторов |
Тв. | тезавратором | тезавраторами |
Пр. | тезавраторе | тезавраторах |
тезавр — корень,
атор — суффикс,
ø — нулевое окончание.