| Произношение | счека́нивать |
| Начальная форма | счека́нивать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | счека́ниваю | счека́нивал | |
| жен. р. | счека́нивала | |||
| Ты | муж. р. | счека́ниваешь | счека́нивал | счека́нивай |
| жен. р. | счека́нивала | |||
| Он | счека́нивает | счека́нивал | ||
| Она | счека́нивала | |||
| Оно | счека́нивало | |||
| Мы | счека́ниваем | счека́нивали | ||
| Вы | счека́ниваете | счека́нивали | счека́нивайте | |
| Они | счека́нивают | счека́нивали | ||
с — приставка,
чекан — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | счека́нивать |
| Прич. страд. наст. | счека́ниваемый |
| Прич. кр. страд. наст. | счека́ниваем |
| Прич. действ. прош. | счека́нивавший |
| Прич. действ. наст. | счека́нивающий |
| Дееприч. наст. | счека́нивая |