Произношение | сургу́чник |
Начальная форма | сургучник |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | сургучник | сургучники |
Рд. | сургучника | сургучников |
Дт. | сургучнику | сургучникам |
Вн. | сургучника | сургучников |
Тв. | сургучником | сургучниками |
Пр. | сургучнике | сургучниках |
сургуч — корень,
ник — суффикс,
ø — нулевое окончание.