Произношение | стелла́жик |
Начальная форма | стеллажик |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | стеллажик | стеллажик |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | стеллажик | стеллажики |
Рд. | стеллажика | стеллажиков |
Дт. | стеллажику | стеллажикам |
Вн. | стеллажик | стеллажики |
Тв. | стеллажиком | стеллажиками |
Пр. | стеллажике | стеллажиках |
стеллаж — корень,
ик — суффикс,
ø — нулевое окончание.