| Произношение | ставни́к |
| Начальная форма | ставни́к |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | ставни́к | ставни́к |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | ставни́к | ставники́ |
| Рд. | ставника́ | ставнико́в |
| Дт. | ставнику́ | ставника́м |
| Вн. | ставни́к | ставники́ |
| Тв. | ставнико́м | ставника́ми |
| Пр. | ставнике́ | ставника́х |
став — корень,
ник — суффикс,
ø — нулевое окончание.