| Произношение | сою́зник |
| Начальная форма | сою́зник |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | именительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | сою́зник | сою́зники |
| Рд. | сою́зника | сою́зников |
| Дт. | сою́знику | сою́зникам |
| Вн. | сою́зника | сою́зников |
| Тв. | сою́зником | сою́зниками |
| Пр. | сою́знике | сою́зниках |
союз — корень,
ник — суффикс,
ø — нулевое окончание.