| Произношение | снаряди́ть |
| Начальная форма | снаряди́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | снаряжу́ | снаряди́л | |
| жен. р. | снаряди́ла | |||
| Ты | муж. р. | снаряди́шь | снаряди́л | снаряди́ |
| жен. р. | снаряди́ла | |||
| Он | снаряди́т | снаряди́л | ||
| Она | снаряди́ла | |||
| Оно | снаряди́ло | |||
| Мы | снаряди́м | снаряди́ли | ||
| Вы | снаряди́те | снаряди́ли | снаряди́те | |
| Они | снарядя́т | снаряди́ли | ||
с — приставка,
наряд — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | снаряди́ть |
| Прич. страд. прош. | снаряже́нный |
| Прич. кр. страд. прош. | снаряже́н |
| Прич. действ. прош. | снаряди́вший |
| Дееприч. прош. | снарядя́снаряди́вснаряди́вши |