| Произношение | снайто́вить |
| Начальная форма | снайто́вить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | снайто́влю | снайто́вил | |
| жен. р. | снайто́вила | |||
| Ты | муж. р. | снайто́вишь | снайто́вил | снайто́вь |
| жен. р. | снайто́вила | |||
| Он | снайто́вит | снайто́вил | ||
| Она | снайто́вила | |||
| Оно | снайто́вило | |||
| Мы | снайто́вим | снайто́вили | ||
| Вы | снайто́вите | снайто́вили | снайто́вьте | |
| Они | снайто́вят | снайто́вили | ||
с — приставка,
найтов — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | снайто́вить |
| Прич. страд. прош. | снайто́вленный |
| Прич. кр. страд. прош. | снайто́влен |
| Прич. действ. прош. | снайто́вивший |
| Дееприч. прош. | снайто́вивснайто́вившиснайто́вя |