| Произношение | сивапитэ́к |
| Начальная форма | сивапите́к |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | именительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | сивапите́к | сивапите́ки |
| Рд. | сивапите́ка | сивапите́ков |
| Дт. | сивапите́ку | сивапите́кам |
| Вн. | сивапите́ка | сивапите́ков |
| Тв. | сивапите́ком | сивапите́ками |
| Пр. | сивапите́ке | сивапите́ках |
сивапит — корень,
е — суффикс,
к — корень,
ø — нулевое окончание.