Произношение | сивапитэ́к |
Начальная форма | сивапитек |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | сивапитек | сивапитеки |
Рд. | сивапитека | сивапитеков |
Дт. | сивапитеку | сивапитекам |
Вн. | сивапитека | сивапитеков |
Тв. | сивапитеком | сивапитеками |
Пр. | сивапитеке | сивапитеках |
сивапит — корень,
е — суффикс,
к — корень,
ø — нулевое окончание.