| Произношение | сенберна́р |
| Начальная форма | сенберна́р |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | именительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | сенберна́р | сенберна́ры |
| Рд. | сенберна́ра | сенберна́ров |
| Дт. | сенберна́ру | сенберна́рам |
| Вн. | сенберна́ра | сенберна́ров |
| Тв. | сенберна́ром | сенберна́рами |
| Пр. | сенберна́ре | сенберна́рах |
сенбернар — корень,
ø — нулевое окончание.