Произношение | самонра́вец |
Начальная форма | самонравец |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | самонравец | самонравцы |
Рд. | самонравца | самонравцев |
Дт. | самонравцу | самонравцам |
Вн. | самонравца | самонравцев |
Тв. | самонравцем | самонравцами |
Пр. | самонравце | самонравцах |
сам — корень,
о — соединительная гласная,
нрав — корень,
ец — суффикс,
ø — нулевое окончание.