| Произношение | раскомандирова́ть |
| Начальная форма | раскомандирова́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
рас — приставка,
командир — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | раскомандирова́ть |
| Прич. страд. прош. | раскомандиро́ванный |
| Прич. кр. страд. прош. | раскомандиро́ван |
| Прич. действ. прош. | раскомандирова́вший |
| Дееприч. прош. | раскомандирова́враскомандирова́вши |