Морфологический разбор слова «рана́тра»

рана́тра
имя существительное

Произношение
рана́тра
Начальная формарана́тра
Типнарицательное
Одушевленностьодушевлённое
Склонение1-e склонение
Родженский
Числоединственное
Падежименительный

Морфемный разбор (по составу) существительного «рана́тра»

ранатра

ранатр — корень,

а — окончание.