| Произношение | разубеди́ть |
| Начальная форма | разубеди́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | разубежу́ | разубеди́л | |
| жен. р. | разубеди́ла | |||
| Ты | муж. р. | разубеди́шь | разубеди́л | разубеди́ |
| жен. р. | разубеди́ла | |||
| Он | разубеди́т | разубеди́л | ||
| Она | разубеди́ла | |||
| Оно | разубеди́ло | |||
| Мы | разубеди́м | разубеди́ли | ||
| Вы | разубеди́те | разубеди́ли | разубеди́те | |
| Они | разубедя́т | разубеди́ли | ||
раз — приставка,
убед — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | разубеди́ть |
| Прич. страд. прош. | разубежде́нный |
| Прич. кр. страд. прош. | разубежде́н |
| Прич. действ. прош. | разубеди́вший |
| Дееприч. прош. | разубедя́разубеди́вразубеди́вши |