| Произношение | разочарова́ть |
| Начальная форма | разочарова́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | разочару́ю | разочарова́л | |
| жен. р. | разочарова́ла | |||
| Ты | муж. р. | разочару́ешь | разочарова́л | разочару́й |
| жен. р. | разочарова́ла | |||
| Он | разочару́ет | разочарова́л | ||
| Она | разочарова́ла | |||
| Оно | разочарова́ло | |||
| Мы | разочару́ем | разочарова́ли | ||
| Вы | разочару́ете | разочарова́ли | разочару́йте | |
| Они | разочару́ют | разочарова́ли | ||
раз — приставка,
о — приставка,
чар — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | разочарова́ть |
| Прич. страд. прош. | разочаро́ванный |
| Прич. кр. страд. прош. | разочаро́ван |
| Прич. действ. прош. | разочарова́вший |
| Дееприч. прош. | разочарова́вразочарова́вши |