| Произношение | разогна́ть |
| Начальная форма | разогна́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | разгоню́ | разогна́л | |
| жен. р. | разогнала́ | |||
| Ты | муж. р. | разго́нишь | разогна́л | разгони́ |
| жен. р. | разогнала́ | |||
| Он | разго́нит | разогна́л | ||
| Она | разогнала́ | |||
| Оно | разогна́ло | |||
| Мы | разго́ним | разогна́ли | ||
| Вы | разго́ните | разогна́ли | разгони́те | |
| Они | разго́нят | разогна́ли | ||
разо — приставка,
гн — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | разогна́ть |
| Прич. страд. прош. | разо́гнанный |
| Прич. кр. страд. прош. | разо́гнан |
| Прич. действ. прош. | разогна́вший |
| Дееприч. прош. | разгоня́разогна́вразогна́вши |