| Произношение | разлютова́ться |
| Начальная форма | разлютова́ться |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | непереходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | возвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | разлюту́юсь | разлютова́лся | |
| жен. р. | разлютова́лась | |||
| Ты | муж. р. | разлюту́ешься | разлютова́лся | разлюту́йся |
| жен. р. | разлютова́лась | |||
| Он | разлюту́ется | разлютова́лся | ||
| Она | разлютова́лась | |||
| Оно | разлютова́лось | |||
| Мы | разлюту́емся | разлютова́лись | ||
| Вы | разлюту́етесь | разлютова́лись | разлюту́йтесь | |
| Они | разлюту́ются | разлютова́лись | ||
раз — приставка,
лют — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание,
ся — постфикс.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | разлютова́ться |
| Прич. действ. прош. | разлютова́вшийся |
| Дееприч. прош. | разлютова́вшись |