| Произношение | прочека́нивать |
| Начальная форма | прочека́нивать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | прочека́ниваю | прочека́нивал | |
| жен. р. | прочека́нивала | |||
| Ты | муж. р. | прочека́ниваешь | прочека́нивал | прочека́нивай |
| жен. р. | прочека́нивала | |||
| Он | прочека́нивает | прочека́нивал | ||
| Она | прочека́нивала | |||
| Оно | прочека́нивало | |||
| Мы | прочека́ниваем | прочека́нивали | ||
| Вы | прочека́ниваете | прочека́нивали | прочека́нивайте | |
| Они | прочека́нивают | прочека́нивали | ||
про — приставка,
чекан — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | прочека́нивать |
| Прич. страд. наст. | прочека́ниваемый |
| Прич. кр. страд. наст. | прочека́ниваем |
| Прич. действ. прош. | прочека́нивавший |
| Прич. действ. наст. | прочека́нивающий |
| Дееприч. наст. | прочека́нивая |