| Произношение | прокти́т |
| Начальная форма | прокти́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | прокти́т | прокти́т |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | прокти́т | прокти́ты |
| Рд. | прокти́та | прокти́тов |
| Дт. | прокти́ту | прокти́там |
| Вн. | прокти́т | прокти́ты |
| Тв. | прокти́том | прокти́тами |
| Пр. | прокти́те | прокти́тах |
прокт — корень,
ит — суффикс,
ø — нулевое окончание.