| Произношение | прознава́ть |
| Начальная форма | прознава́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | лабильный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | прознаю́ | прознава́л | |
| жен. р. | прознава́ла | |||
| Ты | муж. р. | прознае́шь | прознава́л | прознава́й |
| жен. р. | прознава́ла | |||
| Он | прознае́т | прознава́л | ||
| Она | прознава́ла | |||
| Оно | прознава́ло | |||
| Мы | прознае́м | прознава́ли | ||
| Вы | прознае́те | прознава́ли | прознава́йте | |
| Они | прознаю́т | прознава́ли | ||
про — приставка,
зна — корень,
в — суффикс,
а — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | прознава́ть |
| Прич. страд. наст. | прознава́емый |
| Прич. кр. страд. наст. | прознава́ем |
| Прич. действ. прош. | прознава́вший |
| Прич. действ. наст. | прознаю́щий |
| Дееприч. наст. | прознава́я |