| Произношение | притени́ть |
| Начальная форма | притени́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | притеню́ | притени́л | |
| жен. р. | притени́ла | |||
| Ты | муж. р. | притени́шь | притени́л | притени́ |
| жен. р. | притени́ла | |||
| Он | притени́т | притени́л | ||
| Она | притени́ла | |||
| Оно | притени́ло | |||
| Мы | притени́м | притени́ли | ||
| Вы | притени́те | притени́ли | притени́те | |
| Они | притеня́т | притени́ли | ||
при — приставка,
тен — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | притени́ть |
| Прич. страд. прош. | притене́нный |
| Прич. кр. страд. прош. | притене́н |
| Прич. действ. прош. | притени́вший |
| Дееприч. прош. | притеня́притени́впритени́вши |