| Произношение | принаряди́ть |
| Начальная форма | принаряди́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | принаряжу́ | принаряди́л | |
| жен. р. | принаряди́ла | |||
| Ты | муж. р. | принаря́дишь | принаряди́л | принаряди́ |
| жен. р. | принаряди́ла | |||
| Он | принаря́дит | принаряди́л | ||
| Она | принаряди́ла | |||
| Оно | принаряди́ло | |||
| Мы | принаря́дим | принаряди́ли | ||
| Вы | принаря́дите | принаряди́ли | принаряди́те | |
| Они | принаря́дят | принаряди́ли | ||
при — приставка,
на — приставка,
ряд — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | принаряди́ть |
| Прич. страд. прош. | принаря́женный |
| Прич. кр. страд. прош. | принаря́жен |
| Прич. действ. прош. | принаряди́вший |
| Дееприч. прош. | принарядя́принаряди́впринаряди́вши |