| Произношение | прика́зчиков |
| Начальная форма | прика́зчик |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | множественное |
| Варианты | прика́зчиков | прика́зчиков |
| Падеж | родительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | прика́зчик | прика́зчики |
| Рд. | прика́зчика | прика́зчиков |
| Дт. | прика́зчику | прика́зчикам |
| Вн. | прика́зчика | прика́зчиков |
| Тв. | прика́зчиком | прика́зчиками |
| Пр. | прика́зчике | прика́зчиках |
приказ — корень,
чик — суффикс,
ов — окончание.
| Произношение | прика́зчиков |
| Начальная форма | прика́зчиков |
| Форма | полное |
| Изменяемая/неизменяемая форма | изменяемое |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | прика́зчиков | прика́зчиков |
| Одушевленность | неодушевлённое | |
| Падеж | именительный | винительный |
приказ — корень,
чик — суффикс,
ов — окончание.