| Произношение | приказа́ть |
| Начальная форма | приказа́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | лабильный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | прикажу́ | приказа́л | |
| жен. р. | приказа́ла | |||
| Ты | муж. р. | прика́жешь | приказа́л | прикажи́ |
| жен. р. | приказа́ла | |||
| Он | прика́жет | приказа́л | ||
| Она | приказа́ла | |||
| Оно | приказа́ло | |||
| Мы | прика́жем | приказа́ли | ||
| Вы | прика́жете | приказа́ли | прикажи́те | |
| Они | прика́жут | приказа́ли | ||
приказ — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | приказа́ть |
| Прич. страд. прош. | прика́занный |
| Прич. кр. страд. прош. | прика́зан |
| Прич. действ. прош. | приказа́вший |
| Дееприч. прош. | приказа́вприказа́вши |