| Произношение | приве́рчивать |
| Начальная форма | приве́рчивать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | приве́рчиваю | приве́рчивал | |
| жен. р. | приве́рчивала | |||
| Ты | муж. р. | приве́рчиваешь | приве́рчивал | приве́рчивай |
| жен. р. | приве́рчивала | |||
| Он | приве́рчивает | приве́рчивал | ||
| Она | приве́рчивала | |||
| Оно | приве́рчивало | |||
| Мы | приве́рчиваем | приве́рчивали | ||
| Вы | приве́рчиваете | приве́рчивали | приве́рчивайте | |
| Они | приве́рчивают | приве́рчивали | ||
при — приставка,
верч — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | приве́рчивать |
| Прич. страд. наст. | приве́рчиваемый |
| Прич. кр. страд. наст. | приве́рчиваем |
| Прич. действ. прош. | приве́рчивавший |
| Прич. действ. наст. | приве́рчивающий |
| Дееприч. наст. | приве́рчивая |