| Произношение | переряди́ть |
| Начальная форма | переряди́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | переряжу́ | переряди́л | |
| жен. р. | переряди́ла | |||
| Ты | муж. р. | переря́дишь | переряди́л | переряди́ |
| жен. р. | переряди́ла | |||
| Он | переря́дит | переряди́л | ||
| Она | переряди́ла | |||
| Оно | переряди́ло | |||
| Мы | переря́дим | переряди́ли | ||
| Вы | переря́дите | переряди́ли | переряди́те | |
| Они | переря́дят | переряди́ли | ||
пере — приставка,
ряд — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | переряди́ть |
| Прич. страд. прош. | переря́женный |
| Прич. кр. страд. прош. | переря́жен |
| Прич. действ. прош. | переряди́вший |
| Дееприч. прош. | перерядя́переряди́впереряди́вши |